Звездно небе

Какво определя желанието ти за живот.
Какво дефинира основните принципи, спрямо които се опитваш да се събуждаш утрин.
Какво те кара да се събуждаш зарана, какво те тласка към светлината на идния ден.
Какво е онова важното, дето е толкова значимо за теб, че да си струва усилието да се събудиш.
Би могло да бъде .. усмивката утрин ?
Би могло да бъде .. усмивката вечер ?
Би могло да бъде .. усмивката ..... по всяко време ... за теб.
Би могло.
Но не.
Нещата НИКОГА не се подреждат по начина, по който си мислиш /или се надяваш/, че трябва да се наредят.
Нещата от т.н. ни "живот" почти никога не приемат желаната от нас форма, такава, каквато най-много ни се харесва.
А ни се харесват много неща. Адски много.
И небето е отново пълно със звезди ... на една ръка разстояние.
Но не моята.

Малко отклонение

Някой Някога определи какво е "ЗАЕДНОСТ".
за Това, което свързва душите ни.
за Това, което свързва телата ни.
за Това, което определя нуждата ни от взаимност.
за Това, което ни помага да определим чувствата си като "споделени".
за Онова, което ни тласка в обятията на другия.
Просто Онова.

Околен свят

Къде живеем?
В сегашния момент, изживявайки всичко докрай като, че ли е за последно ?
В бъдещето ли - представяйки си какво ще правим всеки миг с върховно удоволствие ?
Или в миналото - пресъздавайки по многобройни начини многобройните си спомени от незабравими моменти и изживявания ?
Кое ще изберем най-накрая?
Сега, утре или преди ?
Дали някой може да определи кое е по-доброто?
Съществува ли критерий за това ?
Ако да, кой го формулира ?
Ако не - наистина ли имаме тази свобода да си го определями сами ?
Без да ни се смеят и да ни мислят за ненормални или неадекватни ?
Не зная.
А така ми се иска някой утрин да определя цветовете на дъгата, пресякла наполовина стаята ми .

Съмнения

Уморих се.
От толкова много свършени, изработени, недовършени, неосъществени, започнати-недовършени, започнати-незапочнати неща.
Уморих се.
Вече дори и от идеята за нещо такова.
Толкова много се уморих.
Сега искам да мога да правя едно единствено нещо.
Да плача.
С цяло гърло да рева и да продължавам така доста време.
Защото ми писна.
Писна ми от всичките простотии, заобикалящи мен, и всичко с което контактувам.
Иска ми се да докосвам по-неземно-реални неща.
Иска ми се.
Доскоро като, че ли успявах.
Вече - не.
Но всеки сам прави своя избор.
Не исках да вземам решения.
Но така се стекоха обстоятелствата.
Това, което си мислех, че ще е положително натоварващо, по моя вина се оказа просто ... натоварващо.
Кога ще стартира периода на грешкоизкуплението?
Кога.

За "онази" болка

Кога болката за собственото ни самоуважение започва да преминава границата на всичко допустимо за сетивата ни ?
Кога ?

За болката на самотата

Кога искаме да сме сами?
Сами със себе си, отделени от околния свят, отделени от всички около нас ?
Кога искаме да можем да си кажем в огледалото какво ни вълнува, тревожи, какво терзае душата ни ?
Кога искаме да разберем какви по дяволите същества сме ние.
Какви дяволи се крият дълбоко в душите ни?
какво искаме да покажем наяве от всичко това ?
Какво искаме да докажем с всичко показано ?

Искаме ли въобще да докажем нещо, или само показваме ?
Докогa, докога, докога ще минаваме с този номер ?
............... ами .............
докато минава ..........