Желание

Колко често си мислиш за днешния ден като за последен?
Замисляш ли се изобщо доколко това може да е реалност ?
Най-вероятно не си го мислиш.
Рано ти е.
Всеки си мисли, че му е рано.
Глупотевини разни се щурат из главата ми. Празната.
Както и да е.
Живееем рзлични животи, мислим си за различни неща.
Може би.
Най-вече не.
А така ми се иска когато гледаме в тунела напред, да гледаме заедно, приятелю.
Каквото и да означава това за теб, който и да си ти, вече в далечината на несънуваните сънища.
...........
и ще започна да сънувам ....

Вятърничaво

Вентилаторът едва-едва успява да разреже на бавни дълги вълни натрупаното напрежение наоколо, да го усуче, завърти и разпръсне колкото се може по-далеч.
Върти се бавно и успява да интерферира с някаква приглушена светлина от някъде, така, че максимално злобно да постигне ала "Апокалипсистично сегашен" ефект.
Навън вятърът и той гадно злобее, показва на воля всичките си възможни аспекти на ненавист към всичко нефеерично, към всичко, несъумяващо да постигне високите му стандарти за независимост.
Не, че на някого му пука.
На заврелите се в собствените си черупчици, били те тухлено-бетонни конструкции или набор от всевъзможни психо-тронно-логически огради същества.
На онези, на които на челата им най-често се среща надписа "нормален".
По-скоро като манифестационно познание, не като диагноза.
За съжаление.
Вятърът можем да го прием за даденост и експерт в тези неща, така, че и оценката му може да приемем на доверие.
С някои уговорки, естествено.
Но това е друга тема, за други размисли.
Сега .... сега просто наблюдавам изкуствения вятър от нещото с перки на няколко метра от мен, нашепващо монотонно "шляп - шляп - шляп ... шляп ... и тнт.".
Всъщност го усещам /вятъра/, защото ако почна и да го наблюдавам, тогава, хъммм .. тогава ще настане голямо веселие.
А това няма да мога да го понеса ... лесно.

Празнично ?

Трябва да отида да празнувам.
На бал. Абитуриентски.
На едно мъничко-мъничко същество, което може би ще ми се зарадва, като ме види там.
А може би не.
Вече не съм сигурен за когото и да било около мен как ще реагира на появата ми.
Трябва да отида. Без значение как ще ми се отрази това.
На никого не му и пука.
Трябва да доставя това донякъде визуално, донякъде душевно задоволство на крехката душевност, каквото и да означава или не това ... вече.
Трябва да отида и да представя най-доброто си маркетингово-имиджово аз.
Каквото и да е то - по възможност - the best of the best of the best.
Още от сега усещам огромната доза негативизъм, трупана през годините.
Не искам да съм цел на всичко това. Не искам.
Но ..... животът продължава .... с нас или без нас .... защо пък не с нас .
И толкова много с нас, та чак да не ти се иска да свършва всичко това .
И отново.
И отново.
И отново.
отново
и отново ....
толкова ли много искам ?

Утринно

Отново е утрин.
С какво го заслужих?

Луната

изгрява. Понякога.
Когато няма облаци.
Напоследък нощтното небе е фрашкано с облаци.
Искам да гледам диска.
Лунния.
Безоблачен.
Незатъмнен.
Недокоснат.
Неосквернен.
От многото виещи насреща му, копнеещи за малко лунно внимане.
Да, ама не !
Него не му дреме за тези долу.
Него го кефи да виси на небето - един такъв недосегаем.
Познавам доста хора, дето са му вдигнали мерника - буквално, и сега залагат кой пръв ще го освитка или както там е термина.
Не искам да поглеждам нощем Луната и единственото което да ми идва в главата да е вълчи вой.
Не искам. Това.
Не , че не го мога. Най лесно ми е така.
Овиквайки целия свят.
НЕ!
Други мисли минават през главата ми, май.
Толкова чувства могат да се разпрострат около мен, недоизяснявайки за какво точно си мисля.
Толкова неща могат да се случат или просто да изчезнат в небитието нереализирано-невъзможни.
Толкова неща могат да нахлуят изневиделица в мъничкото ти мозъчно обемче, много повече, отколкото си мислил, че може да бъде реално осъществимо.

Е, тогава какво следва ?
Кога?
И, най-вече - защо ?
Защо?
И пак Защо ?
Не като малките деца защо.
Едно друго ЗАЩО ?
Шрифтнато и болднато!
защо ?
А ти знаеш ли ?
Ако не, кога ще разбереш?
А дали ти се иска ?
На мен понякога - НЕ !

Планетарно

Липсва ми слънцето.
Тъмно е.
Казват, че някъде изгрявало редовно.
Тук - не.
Защо ли?
Ако отговоря - дали ще засвети отново ?
Тъмно е - може би си има и хубави страни.
А може би си няма никакви!